За една тъжна човешка история

Случи се една вечер, когато с една моя приятелка решихме да се "поглезим" като хапнем по някой и друг дюнер...по пътя си видяхме от къде можем да си вземем и понеже беше студено навън влязохме вътре и макарче миришеше не много приятна мирзма на застояло олио или нещо подобно, решихме да останем вътре докато се нахраним. И така всичко върви по план, докато човекът, който ни продаде дюнерите не реши да сподели своята история. Своята проста човешка история. Та този човечец, на вид слаб и с доста изписана болка върху набръчканото му лице ни разказа как за една нощ може да се преобърне света на човек. Имал си човечеца някога собствен бизнес, всичко вървяло на добре, но понеже хората са завистливи и безкрайно алчни, се намерил накой, който да драсне клечицата от кибрит и да срине света на този съвсем нормален човек. Е, кажете ми как може да има такива хора?! Сега човека седи и продава дюнери в Студентски град и печели, както се изрази той "само колкото да живея". И дали защото просто дюнера не беше наред или защото историята ме разтърси и възмути, на следващтия сутрин всякаш стомахът ми искаше да се отдели от мен..