Google мисли за всичко !

Ето един много лесен начин да си направим страничка :) За сега им тествах само темплейтите и мога да кажа, че не са нищо особено, все пак има и добри (изчистени и не претрупани), които лично на мен ми харесват. За функционалността не мога да кажа нищо, защото не съм си играла, но като цяло ми харесва идеята да си направиш сайт on-line без грам да разбираш от програмиране :) (ех, естествено че няма да е супер маниашки и със свръх уникална функционалност, но все пак като за начало е идеално)

Я, каква фантазия имат хората..

Много готино! Де да можеше и моята глава да ги "ражда" такива :)

Искам, искам, искам , но няма :(

Искам да ида в Церн... Представяте ли си... най-големия ускорител на елементарни частици (по голям е от на американците хаха). И ако нямаше толкова радиация при сблъсъка, можеше и да демонстират... уау :)

Един учудващ факт..

"...Vera Rubin observed that the stars located at the periphery of the Andromeda Galaxy - as for other spiral galaxies - appeared to rotate too fast (speed remained almost constant when the distance to the center increased). The curve of rotation of spiral galaxies (some of them) was flat..." Ако изхождаме от закономерностите, наблюдавани в нашата Слънчева система логочно би било с увеличаване на разстоянието от центъра скоростта на въртене на звездите би трябвало да намалява. Да, ама не. И аз така си мислих докато не гедах един от епизодите за Вселената на Стивън Хокинг. Между другото този човек е един от най-големите умове, ако става дума за теориите за Вселената или както казва Дъглас Адамс по "въпроса за Живота, Вселената и всичко останало".

“The Paradox of Our Time” or George Carlin’s tribute to his late wife

това, което следва беше постнато от един много добър мой приятел и просто няма как да не го сложа и в моите архиви.. Истината такава, каквато е в прости изречения :)

" Парадоксът на нашето време е ,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи, харчим повече, но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твярде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкиая жизот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме от там, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предрасъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните пари и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, а по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, а хапчетата, които правят всичко - въбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “delete”.

Запомнете - отделяйте повече време на тези които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете - казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка магат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете - дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания които правим, а с моментите, които спират дъха ни! "

Защо няма млади хора в България..

еиии, не спират да се питат тъпите му политици защо има такова "изтичане на мозъци".Как да няма?! Ей го на, пак слушам за поредното увеличаване на цените и за нивото на инфлацията. Как да си отгледа човек нормално дете и как то след като цял живот е гледало как родителите му се мъчат да му дадат всичко необходимо и едва са свързвали двата края, как това дете да вижда бъдеще в България?! Какво му е дала тя? Дали образование, или бъдеще или нормално съществувание?! Добре че има борбени хора, които да останат тук..дано да има и още такива, на които да им пука за красивата ни страна.

Живея в погрешно време...

... не съм за това време аз, или поне не и начина, по който съм възпитана и по който разсъждавам! Колко пъти съм се отвръщавала от хората и колко пъти съм била разочарована, че вече си мисля че истинските, стойностните неща са на изчезване.. мисля си, че моето поколение май ще е последното, което е отгледано в морална среда.. Накъде отива този свят?!

me

И ето ме и мен.. малко по малко и моя блог ще заприлича на нещо :)

Човек трябва да има одушник...

София е гадна.. и макарче живея в нея не я харесвам... пълно е с изнервени хора и колкото и да не си такъв малко по малко ставаш "голям нервак" и започваш да псуваш по кръстовищата като истински шоп.. и в тая лудница човек просто трябва да си намери одушник за да не полудее..е, реших моя такъв да е тука.. моя блог.. не пиша често.. просто защото нямам време, но май ще ми се наложи да си изкарвам някъде всичкият този яд и разочарование (но това не значи че само ще "плюя" за т'ва и онова).